Правителството на Прогресивна България още не е поело управлението, а 

Правителството на Прогресивна България още не е поело ръководството, а  разнообразни гласоподаватели, дали своят вот за „ прогресистите ”,  към този момент хранят очаквания за реституция на предишното.

Едни имат вяра, че министър председателят Радев ще анулира „ омразното ” евро и ще върне българския лев. Други, още по-големи оптимисти, очак­ват да ни вади  от Европейски Съюз и НАТО. Трети се надяват България да се изрепчи на Европейски Съюз и независимо да анулира глобите към Русия, с цел да контракти доставка на горива. Мечтите в енергетиката не престават и с топене на плана за АЕЦ ”Белене ”, централата ще  строи не различен, а братският Россатом.

Лансират се и още „ прогресивни ” хрумвания: Радев по военному да издаде заповед за реституция на паметника от Борисовата градина. Постаментът си стои, бронзовите части са на несъмнено място, единствено генералът да каже и монтажът може да стартира. Следва рязане на ленти, военни маршове, а баби с ордени и пилотки на главите ще пеят за  „ яблани, груши и катюши ”.

Жени Живкова към този момент е подготвена отново да бие камбаните на монумента „ Знаме на мира ” и като майка си да събира деца от целия свят, офицери от армията упорстват за връщане на наборната работа, с цел да има какво да командват, а от Българска национална телевизия се очаква  съветската стратегия „ Время ” в петък вечер.

Зам.премиерът Иво Христов еднолично ще дефинира кои партии са с „ отпаднала нужда ”, а  „ нашето Народно събрание ” (по Антон Кутев) ще употребява парламентарното си болшинство, с цел да гласоподава закон за възбрана на „ ненужните партии ”. После болшинството натиска копчето да се върне член 1 от една остаряла конституция, който гарантираше управителната роля на Партията, с основно П.

Главното П в този момент ще е за Прогресивна България.

Така се връщаме години обратно – в 1989, и кръгът се затваря. Оставиха ни малко да си поиграем на народна власт, с цел да се разочароваме и сами да си изберем новия Тато, който да ни води към светлото бъдеще.

Ще кажете, че не е допустимо. И през 1944 мнозина от българите са мислели, че не е възможно  руският ботуш да стъпче парламентарната народна власт.

Днес може да го направи „ зеленият чорап ”.

Да, но…За наше благополучие, се задава свлачище.

Не това, отнесло пътя до Пампорово, а друго – по-голямо, геополитическо, което постепенно и несъмнено се засилва в източната посока. Там, където съветският агресор закъсва във войната против героична Украйна.

Господарят на Кремъл, превъзнасян като огромен политик, общественик и пълководец на „ специфичните военни интервенции ”, към този момент е оклюмал гребена. Това се видя след вялото зрелище на аления площад, наречено „ Парад на успеха ”.   Путин самичък заприказва за завършек на войната и дори нарече  украинския президент „ господин Зеленски ”, който преди този момент ругаеше като „ нацист ” и „ наркоман ”.

Краят се усеща – освен на войната, а и  на подпалвача є.

Тогава у нас „ реставраторите ” с съветски флагове ще схванат, че на вятъра са хранили очаквания.

Затова по-добре да хранят кокошки.Че да им се смеят на акъла.

М. Вешим